Писмо в бутилка

неделя, 28 октомври 2018 г.

НАШАТА МИЛА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ


Пусть Божественный Свет и Любовь моего сердца коснется каждого уголка нашей прекрасной Земли. Пусть те, кто болен, почувствует облегчение, пусть сердца тех, кто в гневе и злобе смягчатся. Пусть Свет мягко и нежно растворит тьму там, где это действительно нужно. Каждый из нас может сделать этот мир светлее и быть маяком для тех, кто стремиться обойти массивные скалы невежества и увидеть свой берег.

неделя, 26 юни 2011 г.

До нови срещи!


         На 12 юни тази година почина моя единствен любим мъж в живота ми,прекрасен и мъдър,с чувство за хумор,търпелив и  грижовен,нежен и внимателен,прекрасен...
Емо,обичам те!И аз и синът ни ще те помним !До нови срещи...

събота, 5 февруари 2011 г.

СИНЯТА ПТИЦА НА ЩАСТИЕТО




 Един поглед към

СИНЯТА ПТИЦА НА ЩАСТИЕТО



Очевидно е, че в живота на всеки човек има хубави, щастливи събития, както и такива, които се преценяват като нещастни или неприятни.  Разбира се, в реалността събитията най-често са със смесен характер, но смесените събития се състоят от различни аспекти, а всеки един от тези аспекти също може да се разглежда като отделно събитие, позитивно или негативно.

Принципната разлика между тези два вида събития се състои в това, че неприятните неща представляват проблем, тоест те изискват да бъдат извършени някакви действия, възможни или невъзможни, от нас самите или от някой друг, които да ги поправят и доведат до благополучен край.  Иначе казано,  лошите неща в живота ни карат да мислим за действията, чрез които те могат да се превърнат в добри.  Обратно, добрите събития се определят по това, че не искат от нас никакво усилие или действие, освен умението да им се наслаждаваме, за да се чувстваме щастливи.  Теоретически, ако ни се случваха само добри неща, ние никога не бихме предприели каквото и да било действие в живота си.

Известно е, че действията се планират с помощта на разума.  Разумът по своята същност представлява  нашето еволюционно приспособление за правилно планиране на действия, защото само той позволява да се анализират и вземат предвид всички обозрими фактори при търсенето на решение.  От друга страна, умението да се наслаждаваме на хубавото около нас, в своя чист вид, няма общо с рационалното. Наслаждението е чисто и медитативно състояние на духа, за което разумът няма роля, защото няма нужда от анализ или действие.  С други думи, наслаждението по същността си представлява преживяване, а преживяванията се възприемат не  по рационален път, а с цялата душа, или както се казва - със "сърцето".

Става ясно, че оптималното възприятие на нещастните събития е  рационалното възприятие, защото само разумът може да предложи правилната посока на действията, които те предполагат; в същото време оптималното възприятие на щастливите събития е емоционалното или съзерцателното, защото по същността си те представляват преживявания.





Често обаче неприятните неща биват възприемани именно като емоционални преживявания, а не като рационални задачи.  Този начин на възприятие ни причинява дълбоко чувство за страдание.  Защо става така?
Ако някоя част от тялото ни е болна или наранена, ние изпитваме физическа болка, която ни учи да пазим тялото си занапред по-добре.  Подобно, душевната болка, по един първичен начин, се опитва да ни накара да избягваме това, което вреди на същността ни.   Болката, физическа или душевна, е сигнал, че нещо трябва да научим и да внесем знанието от този урок в живота си, преди да продължим напред.  Тя е убождането, което ни стимулира да направим усилието да се обърнем към разума за анализ, съвет и план за действие.  Тя не представлява някакво трагично или мистично явление, а има само това,  съвсем конкретно предназначение.  

Но неумението да се виждат и прилагат уроците, които болката носи със себе си, малко по малко изплита примката, която ни завлича в капана на непрекъснатото страдание.  Планирането на невъзможни или неправилни  действия и цели е резултат именно на това неумение.  Урок на живота може да бъде и това да се научим да приемаме нещата, които не можем да променим, без да нарушаваме целостта си.

Възприемането на щастливите събития по рационален начин не по-малко наврежда на нашето щастие. Разумът, бивайки по същността си ориентиран към действието и проблемите,  пречи на пълното преживяване на хубавото събитие и общо взето свежда възпрятието му до следното подсъзнателно разбиране: "Събитието А е добро, значи то не представлява проблем за мен.  Следователно за него няма да мисля, a ще се концентрирам върху B, което представлява проблем за мен, или пък за C, което също е проблем."

Вижда се, че рационалното възприемане на добрите неща представлява всъщност отказ от тяхното възприемане.  Неумението да се наслаждаваме на доброто около нас оставя време за безплодно превъртане в ума ни на различни проблематични ситуации и обмисляне на невъзможни действия за тяхното илюзорно решение.  Това често води до песимизъм и цялостно негативно отношение към света, защото създава у нас искреното убеждение, че нищо друго, освен лоши неща не ни се случват - та нали умът ни е зает единствено с проблеми!  За изпитването на истинска, трайна радост от едно хубаво преживяване са необходими известна концентрация и отпускане, а те са невъзможни, когато човек е постоянно изпълнен със съзнателни и подсъзнателни страхове.  Страхът има много лица - тревожните мисли, безпокойството, завистта, скъперничеството, липсата на инициатива са само някои от тях - и представлява най-разрушаващата  човешка емоция.  В противоположност на страха, вярата е това, което ни дава силата и смелостта да се освободим за малко от мислите за неприятни неща и да потънем в преживяването на един хубав миг.  На вярата не е необходимо непременно да се придава религиозен смисъл и тя съвсем не винаги е осъзната.  Вярата просто изразява едно дълбоко доверие в доброто и убеждението, че светът е добър по принцип и че ще бъде добър и към нас.  Инстинктивната вяра е това, което позволява на едно нахранено животно спокойно да се припича на слънце, без да се терзае с тревожни мисли за това дали ще намери отново храна, когато огладнее. 

От казаното се вижда, че ако рационалното отношение към неприятните  събития и емоционалното преживяване на положителните събития може да се разглежда като една рецепта за щастие, то обратното - интензивното  преживяване на неприятните събития и рационалното само "отчитане" на хубавите неща - представлява един наистина сигурен начин човек да се чувства нещастен при всякакви обстоятелства.   При това, всеки един от тези подходи започва бързо да създава у човека едно цялостно позитивно или негативно отношение към света, което само по себе започва да влияе върху случващите му се събития по други механизми (подобното привлича подобно, законът за образуване на кармата и т. н.), като по този начин непрекъснато подхранва обективните основания за неговото щастие или нещастие.





В приказката за Синята Птица на Щастието героят обикаля целия свят за да  търси тази рядка, вълшебна и неуловима птица, само за да я намери кацнала пред дома му, след като се завръща уморен и остарял.  По същия начин би било грешка да търсим отговорността за нашето щастие вън от нас.  Макар понякога да изглежда, че е трудно да контролираме мислите и преживяванията си, не бива да забравяме, че у всеки душевно здрав човек този контрол е изцяло във властта на неговата собствена воля.

Едно благотворно упражнение е човек да се опита да мисли, с чувство на искрена благодарност и радост, по няколко минути всеки ден за хубавите неща в живота си, които вече има.  Например това, че той е здрав, сит, обичан, че слънцето приятно грее, че цветята в градината са цъфнали, че е чул любимата си песен по радиото, че му е попаднала интересна книга, са все поводи за радост.  Още много поводи за радост могат да се открият във всеки един ден от живота на всеки човек.  Може да се помисли за миговете на радост, които ни създават близките ни, за радостта от досега с изкуството, природата, за сетивните удоволствия и т. н.  Навикът да се изброяват мислено или да се записват хубавите неща от деня преди заспиване също допринася за по-позитивната нагласа (както и за по-приятните сънища).  Отделно може да се записват и по-важните положителни събития за месеца или годината.  Интересно е по-късно да се прочете такъв списък и понякога с учудване да се осъзнае колко много добри и важни събития всъщност се случват дори и в не особено удачните периоди.

От значение е също човек да избягва да се оплаква, както и да избягва да слуша оплаквания - безкрайните оплаквания по всякакъв повод, които не си поставят за цел стигането до решение или извличане на урок от проблемите, представляват именно емоционално преживяване на неприятни събития.  Не по-малко излишни и натоварващи са филмите и книгите с негативна тематика и съмнителна художествена стойност. 

Един добър начин да се отделим емоционално от непрятностите си е да си представим, че сме в кабинета на разумен, доброжелателен, но професионално сдържан "специалист по проблеми".   Интересно, дали и на него нашите нещастия ще му се видят чак толкова големи, дали и той ще мисли, че всяка неприятна ситуация е една несправедливост към нас и какво би ни посъветвал като решение, спокойно и обективно?  Още по-интересно е, ако човек след това си представи, че той самият е този разумен и хладнокръвен специалист.  Какво ли би посъветвал той някого, който идва при него със същите проблеми?  Но ясно е, че след като вече сме достигнали до едно добро решение, по-нататъшното мислене по проблема става ненужно и само допринася за  неговото емоционално преживяване.

Много плодотворни и положителни промени може да внесе човек в ежедневния си живот, ако не забравя главното: че хубавите неща, които имаме в живота си - големи и малки - са истински важните неща.  Ние живеем заради тях, във тях и чрез тях.  Неприятните събития са от значение само доколкото ни носят опит и знания, които ни позволяват да стигнем до нови хубави неща.  Наистина "човек живее по-дълго, след като веднъж осъзнае, че всеки миг прекаран бидейки нещастен е напразно изгубен".


Вероника Верай

Домът е там , където е сърцето

Домът е там, където е сърцето

и където някой те обича и чака ... 
да се върнеш. 



* * *


Защо животът е описван като път?
Щом пътя и пътуването ни отвеждат у дома?
Каква ли част от пътя е изгубването?
Движение по права линия ли е това?

Преди да продължиш напред..
Запомняй всичко ти-каквото е било!
Каквото станало е...
Или да стане то не е могло...

Запомняй всяко ъгълче,дори прашинка!
И всяка мъничка драскулка!
После-ако можеш забрави!

Стани и продължи във кръг или по права линия!
Че без значение е посоката!
Важното е да вървиш!
Да станеш!Да отупаш ти прахта!

Да продължиш!И стигнеш там,където..
те чакат да се върнеш...
У дома!
Домът е там,където е сърцето!


Стих и Видео: Елена Найденова - Sun




Нещото, което ни липсва ...


Нещото, което ни липсва ...

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко.Те просто успяват да извлекат най-доброто от онова, което ги заобикаля. 







      Повечето пъти в живота, да не кажа винаги, се фокусираме върху нещото или нещата, които нямаме или ни липсват.Все сме недоволни от работата си, от ежедневието си, от приятелите си, от случващото се с нас, от всичко заобикалящо ни, от все нещо недостигащото ни, за да сме уж щастливи и пълноценни. Така сме устроени като че ли.Все търсим нещото, което ще запълни празнотата в живота си, било то нещо съвсем дребно или голямо, материално или духовно. Съсредоточаваме се върху тази липса и всъщност забравяме най-важното.Нещата, които имаме.Те за момента ни се струват маловажни и захвърлени някъде на заден план, защото сме вперили поглед в така нареченото бленувано нещо.Но всъщност те са нашата същност.Нашият живот.И са напълно достатъчни, за да се чувстваме щастливи.Но не го осъзнаваме до момента, в който не ги изгубим.Все пак човек не може да има всичко.Дори и да се стреми към това, винаги и постоянно все нещо няма да му достига и ще му липсва, ще е недоволен и неудовлетворен.Устремени към невъзможното или да не съм толкова крайна, устремени към трудно достижимото, забравяме кои са истински важните и съществени неща в живота ни.А те не са чак толкова много.Дори според мен се броят на пръстите на едната ръка (но това за всеки човек си е индивидуално).

Разбира се, тук искам да направя едно малко разграничение.С това нямам предвид да спреш да мечтаеш.Не.Мечтите са за това да се стремиш всячески да ги сбъднеш, да не се отказваш от тях.Но през времето, в което ги гоним, да се наслаждаваме на всичко, което имаме и да не забравяме колко струва то.Бях чела някъде една мисъл, която гласеше: бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш.

В повечето случаи се случва именно това.Имаме си най-хубавите неща около нас.Не ги забелязваме.Защото сме прекалено съсредоточени върху нещото, което ни липсва.Хабим енергия в това да недоволстваме, че го нямаме.И вместо да сме щастливи със заобикалящото ни, ние сме нещастни с липсващото ни.

Та да го кажем така – нека да се наслаждаваме на пъстротата на живота си, да мечтаем и да се стремим, без непрестанно да търсим липсващи парченца и празнини, които да запълваме.Защото той вече е пълен и истински.Хубав и само твой.