Закони на съдбата

1.ЗАКОН  НА ПУСТОТАТА. Всичко започва с пустотата,тя трябва да бъде запълнена.

2. ЗАКОН НА ГРАНИЦАТА. Възможностите не са еднакво добри. Трябва да се вземат

решение за преминаване на бариерата като условно ограничение.

Възможностите са дадени след вътрешни решения.Съкровеното ни желание ни се дава 

заедно със силите на изпълнението му.

3. ЗАКОН НА НАУТРАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ. За да се измениш,трябва да спреш,а след това да измениш посоката на двиежението си.



4. ЗАКОН НА ПЛАЩАНЕТО .Трябва да се плаща за всичко,за действие и бездействие.КОе ни е по-скъпо?Понякога отговорът е очевиден едва в краят на жизнения път,на смъртния одър-най-скъпа е цената на бездействието.Избягването не неудачите прави човека щастлив."В моя живот имах много неудачи-казва старецът на синовете си на смъртния си одър- повечето от които така и не се случиха".

5. ЗАКОН ЗА ПОДОБНОТО.Подобното привлича подобно.В нашият живот няма нищо случайно,ние привличаме не тези които искаме,а тези,които са подобни на нас. 



6. ЗАКОН НА МИСЛЕНЕТО.Вътрешния свят на мислите на човека въплъщава в себе си външния свят,материалният свят на вещите.Не трябва да се търсят причините за нещастието  във външния свят,а да  обърне човек  поглед дълбоко в себе си.Нашият свят е реализирания  свят на мислите ни.

7. ЗАКОН НА РАВНОПРАВИЕТО. Когато човек иска нещо, но това не е възможно,

да намери  друг интерес, равен по сила на първия.

8. ЗАКОН НА ПРИВЛИЧАНЕТО . Човек привлича онова,което обича или чака постоянно,т.е. това,в което е фокусирано постоянно вниманието му.Живота ни дава онова,което чакаме да получим,а не това което искаме.На каквото разчиташ,това ще получиш.

9. ЗАКОН НА  ИСКАНЕТО. Ако нищо не искаш ,нищо и няма да получиш.Ако искаме от съдбата неясно какво,получаваме неизвестно какво.Нашата молба привлича съответната реалност.

10. ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧЕНИЕТО №1. Всичко да се предвиди не е възможно.Всеки вижда и чува само онова,което разбира,затова и неможе да предвиди всички обстоятелства.Всичко зависи от вътрешните ни граници на собствените ни ограничения.Има събития,които стават въпреки нашата воля,тях не можем да предвидим и не носим отговорност за тях.При цялото си желание,човек не може да контролира всички събития в живота си.

11. ЗАКОН ЗА ЗАБАВЛЕНИЕТО. В живота няма абсолютно забавление,то се ограничава от нашата ограниченост на възприятието на света и се основава на несъстоятелността  да имаме всичко в супер кратки срокове , ограничени от нашето възприятие за пространството.

12. ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧЕНИЕТО №2. Човек не може да има всичко.Често нещо му липсва в живота.Тайната на щастието не е в изпълняването на капризите и желанията,а в задоволяването с това,което имаме.Да сме доволни с малко е трудно,но най-трудно е да сме доволни с многото.Може да се загуби щастието в търсенето на богатства,а това значи да загубиш всичко.Може да имате целия свят и да загубите душата си.

13. ЗАКОН НА ПРОМЯНАТА.Искаш ли промяна в живота си-вземи  контрол над обстоятелствата в свои ръце.Няма как да измениш живота си,ако не промениш и него и себе си. Заради своята пасивност хората често пропускат реални възможности дадени от съдбата.Кой поставя приоритетите в живота-вие или някой друг?Може би ги слага живота и вие плавате по течението?Станете господар на съдбата си.Ако за никъде не сте тръгнали ,никъде няма и да стигнете.

14. ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО. Живота заставя човек да решава именно тези задачи,от решенията на които  той се страхува и ги избягва.Но тези задачи все пак ще му се наложи на решава,на друго ниво от живота си.И наслагвайки емоциите ще преживява все повече,а цената на решенията му ще е все по-голема.От каквото бягаме,няма да се отървем.

15. ЗАКОН ТАКСИ. Ако не сте водач,а вас водят,то колкото по-далеч ви водят,толкова по-скъпо ще ви излезе.Ако не сте поръчали маршрута,може да се окажете навсякъде.Колкото по-далече сте на погрешният път,толкова е по-сложно да се върнете на правилният път.

16. ЗАКОН НА ИЗБОРА.Нашият живот се състои от много избори.Вие винаги имате  право на избор.Нашият избор може да е да не правим никакъв избор.Светът е пълен с възможности.Но получаване без даване няма.Приемайки едно,се отказваме и губим друго. Влизайки е една врата,пропускаме много други.Всеки трябва да реши какво за него е най-важно.От загубата може да се излезе печалба.Т.е. не се знае какво печелим,когато губим,и не се знае какво губим,когато печелим.

17. ЗАКОН НА ПОЛОВИНИЯ ПЪТ.В отношенията си с другите хора вашата зона е на половината път.Небива изцяло да управлявате поведението на другия човек изминавайки неговия път на сближаването.

18. ЗАКОН НА СТРОИТЕЛНОТО ПРАВО НА НОВОТО.

 За да се построи нещо ново трябва:

а/ да се разруши старото,ако е необходимо да се разчисти мястото,да се даде време за мобилизиране на силите за изграждане на новото.

б/да се знае какво точно искате да изградите.Няма смисъл да се руши ,без да се знае пътя на съзиданието.Трябва да знаеш накъде вървиш.Ако незнаеш къде отиваш,отиваш наникъде."Който за никъде не плава,за него няма попътен ватър"-М.Монтел

19. ЗАКОН ЗА РАВНОВЕСИЕТО.Както и да иска да смени живота си човек,мисленето и стериотипите ще се мъчат да го задържат в старата му привична среда.Но ако му се удаде да измени живота си човек,то изменения му живот ще се подчинява на Закона на равновесието.Измененията протичат бавно и безболезнено заради инерцията на мислите и на поведението ,на вътрешното съпротивление и реакцията на обкръжението.

20. ЗАКОН НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ. Нашият живот е немислим без противоположностите,в него има и раждане и смърт,и любов и ненавист, и срещи и раздели,и радост и страдание,загуба и печалба.Човекът е пълен с противоречия.От една страна се стреми животът му да е стабилен,но в същото време неудовлетвореността го гони напред.В света на противоречията човек се стреми да придобие загубеното единство със самия себе си,с другите хора и с самия живот.Всичко си има начало и край,това е земният кръговрат и кръговрат на живота.Двойка противоречия поддържа равновесието,а отиването в едната или друга крайност дава многообразието на живота.Понякога затова да разберем нещо трябва да видим и разберем противоположността му.Едната противоположност не може да съществува без другата-за да има ден,нужно е да има нощ.

21. ЗАКОН НА ХАРМОНИЯТА.Човек търси хармонията във всичко-в себе си,в света.Да достигне хармония със света човек първо трябва да намери хармония със себе си.Доброто отношение към себе си,приемането на себе си-е залог за хармония със света.,с хората,със собствената си душа.Хармония значи отсъствие на трудности и конфликти,които може да са стимул за личностния ръст.Хармония мжду разум,чувства и действие-може би това е точно щастието.

 



22. ЗАКОН ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО . Светът не е създаден само за удоволствия,не винаги съответства на нашите представи за него и желанията ни.Който не е способен сам да направи добро,не цени доброто и от другите.Тези,които не са способни да видят злото,за тях то не съществува.

23. ЗАКОН ЗА ОГЛЕДАЛОТО.Това,което ни дразни в другите е в самите нас.Това,което неиска да чуе човек от другите е точно онова,от което се нуждае да чуе точно на този си жизнен етап.Другия човек може да ни служи за огледало,да ни помогне да открием в себе си това,което невиждаме и незнаем за себе си.Ако човек е поправил в себе си онова,което го дразни в околните,то няма защо да му пращат такова огледало.Избягвайки,което не ни е приятно,избягвайки хората,които ни карат да изпитваме негативни чувства,се лишаваме от възможността да оценим живота си,лишаваме се отвъзможността за вътрешното си порастване.

24. ЗАКОН НА ДОПЪЛВАНЕТО.

Ние се нуждаем от хора, събития, източници на знания,способни 

 да ни дадат това, което искаме да имаме, но имаме в малко количество.

 Опитваме се да станем съпричастни  на потенциалът на други хора.
Ние се изграждаме отвън. Желанието ни да имаме някой или нещо
-е непризнаване, отричане на собствените достойнства, липса на вяра в това, което
ние  имаме.




25. ЗАКОН НА ВЕРИЖНАТА РЕАКЦИЯ . Ако позволите да на негативните си чувства да ви изпълнят,то те ще доведат след себе си верижна реакция от други такива.Ако човек живее отдаден на мечти и фантазии,то реалността ще бъде заместена от света на фантазиите.Човек трудно спира потока от негативни и непродуктивни мисли,тъй като в него е изработена привичка  да преживява,да се вълнува,да страда и мечтае,т.е. той бяга от реалността и от активното решаване на проблемите.Колкото повече енергия давате за тези мисли,толкова по-безсилен сте да действате.Мисълтта ,на която отдавате своето време действа като магните и привлича още такива мисли.С една безпокояща мисъл е по-лесно да се справи човек,отколкото от натрапчивите мисли.При общуването си с други хора ние сме склонни да приемаме тяхното настроение чрез тяхният емоционален заряд.

26. ЗАКОН ЗА ПОДТИСКАНЕТО.Фактът,че човек подтиска своите мисли и действия в себе си,това,което отрича в себе си,в най-лошият възможен момент  да избие навън.Трябва да приемаме мислите и чувствата си,а не да ги подтискаме и да се трупат.Приемете се,приемете всичко ,което не ви харесва в самите себе си,не се критикувайте.Приемането ,признаването на отхвърляното и отричаното в себе си,помага за вътрешното израстване.Позволява да се живее пълноценно.Ние се стремим да намерим забравеното единство.

27. ЗАКОН НА ПРИЕМАНЕТО ИЛИ СПОКОЙСТВИЕТО. Сам по себе си животът е ни добър ни лош.Добър или лош го прави нашето възприятие.Животът е такъв какъвто е.Трябва да се приема живота,да му се радваме,да го ценим.Доверете се на живота,доверете се на силата на своя разум и заповедите на сърцето.Всичко ще е така,както трябва да бъде,или някак по друг начин.

28. ЗАКОН НА ОЦЕНКИ СТОЙНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА. Обкръжаващите практически
винаги оценят човека така, както се  оценя той сам себе си. Нужно е да приемаме и да ценим себе си,да не създаваме кумири,или недостижим идеален образ за себе си .Не приемайте мнението на другите за вас,него подлагайте на критика.Стараейки се да заслужите любовта на хората/което е невъзможно/ вие пренебрегвате собственото си достойнство,собствените си потребности,себе си и себеуважението си.Невъзможно е да сте във всичко съвършен.Вие сте точно толкова,колкото се себеоценяте.Макар,че  част реалистичност да не е вредна.

. .

29. ЗАКОН  за ЕНЕРГООБМЕНА. Колкото повече се издигне човек в познанието за себе си и света,толкова повече може да му даде и вземе от него.Трябва да може да се установи адекватна ,справедлива обмяна със съдбата.Ако давате повече,отколкото вземата,ще настъпи енергическо изтощение.Ако давате на някого повече,отколкото получавате от него,може да се възникне обида на човека към вас.Светът съществува затова,да споделяме с другите.

30. ЗАКОН ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА.Ние идваме от нищото,опитвайки да придобием смисъл на живота и отново отиваме в пустотата.Всеки човек има свой собствен смисъл на живота си,който се мени на различните етапи от живота.В какво се състои смисълът на живота?Да се стремим към нещо или просто да живеем?

Нали стремейки се към нещо сме принудени да изпуснем от очи самия живот,т.е. заради резултата губим самия процес.Може би най-важният смисъл на живота е самия живот.

Трябва да се включваме в живота,да го приемем,тогава ще ни можем да да го възприемем с цялото му разнообразие и тогва ще го оцветим с тези цветове,които владее самия живот.Смисълът на живота може да се открие само  извън себе си,в светът.Съществуването на човека може да е просто,а може да е  възможно в него да се откаже  симфония, наслаждавайки се на съществуването на ума ...

Слънцето се прощава със Земята

Църквата нарича кончината на Божията Майка не смърт, а успение - спокоен сън, успокоение. И не само не скърби, не плаче над гроба й, а ликува и пее радостни песни за този ден. Гробът на Пресветата Богородица е вратата към Царството Небесно, скриващо много неизказани радости за християнина. Този гроб неоспоримо обещава и на нас безсмъртие на душата и нетленност за тялото, изтребвайки страха ни от смъртта. Слава на победителя на смъртта Господ Иисус Христос!     Господ остави на Църквата Своя велик дар - Своята Пречиста Майка, като благослови Нейния дълъг земен живот. Първите глави на Евангелието от Лука са разказ на Божията Майка за Христовото рождество и детство. За самата Дева Мария обаче в евангелието не е казано много. За нея Свещеното Писание запазва мълчание, защото животът на Божията Майка е тайна. Този живот е скрит от човешкия взор. Цар Давид пророчески пише за Нея: Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44, 14). Не може да се предаде със слова онова, което стои над словото.     Малко преди успението на Божията Майка й се явил архангел Гавриил, Нейният Ангел-Хранител, с палмово клонче в ръка и казал, че скоро Господ ще я вземе при Себе си. Палмовото клонче е символ на победата.     Дева Мария е единствената сред човеците, която съхранила всецяло чистотата на душата и сърцето си, никога не измени на Бог с нито една мисъл, с нито едно трепване на сърцето.     Апостолите, Христовите ученици, като научили за близката раздяла, били обзети от дълбока скръб. Но Дева Мария ги утешавала, обещавайки им, че смъртта няма да ги раздели, че след смъртта Тя ще бъде още по-близо до тях. В деня на Успението Богородично апостолите се събрали около нейния одър. Внезапно те видели Христа, Който взел на ръце душата на Своята Майка. Дева Мария носела до гърдите си младенеца Христос, а сега Синът и Бог възнасял душата й във вечното царство, от земния Йерусалим в Йерусалим Небесния. Пеейки химни и псалми, апостолите понесли одъра с тялото на Божията Майка през целия Йерусалим в Гетсиманската градина; погребали Дева Мария до гроба на нейните родители - светите и праведни Йоаким и Анна.    ...Когато залязващото слънце се спуска зад хоризонта, то озарява със своята мека светлина земята, сякаш се прощава с нея, когато синевата на небето изглежда особено прозрачна и дълбока, а контурите на облаците са обагрени в златисто, чувството на дълбока вътрешна тишина и покой обзема сърцето.    Така веднъж светият патриарх Йерусалимски Софроний седял в размисъл на върха на планината Сион. Мюсюлманите, разбивайки византийския гарнизон, приближавали Светия град. Вечерта била тиха и спокойна. Лъчите на залязващото слънце озарявали небето с цветовете на дъгата. В тези минути патриархът изпитал необикновено чувство на неземен покой, усетил полъха на вечността, сякаш времето с неговите бедствия и войни било спряло.    Върху пергамента Патриархът написал думите, които излезли от сърцето му... "Тиха светлино на светата слава... като доживяхме да заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца и Сина и Светаго Духа." Този безсмъртен химн Църквата пее по време на всяка вечерня. И Успението на Божията Майка прилича на прощаването на Слънцето със земята.    Много е видял в своето време Светият Град. Войска от вавилонци и римляни го превземали с щурм, разрушавали неговите крепостни стени до основи, опожарявали светини, превръщали града в руини, а единствените обитатели на опустелите домове били кукумявки и диви зверове. По улиците на Йерусалим препускали със своите жребци воини араби, в стройни редици обикаляли рицари кръстоносци и гранитните плочи на улиците сякаш стенели и треперели под копитата на конете им. Над вратите на града се сменяли знамена с римски орел, с двуглавия орел на Византия, с полумесец и звезди, бял стяг с кръст, ливански кедър и шестоъгълна звезда.. Йерусалим се превръщал в развалини и се издигал отново, като че ли възкръсвал от пепелта. А сред огнените езици гробницата на Божията майка оставала невредима. Като че ли вълните на бушуващия океан замирали в краката на Дева Мария.     Денят Успение на Божията Майка е велик празник за Православната Църква. Смъртта стана празник. Самата дума "успение" означава тих сън, успокоение от земните трудове и скърби, а след него - следва пробуждане във вечна радост, във вечен ден, където небесните сфери са изпълнени със сияние, подобно на море от светлина. Светците казвали: "Денят на смъртта е повече от рожден ден". Смъртта разкрива на човека самия него.    Смъртта осветява дълбочината на душата, скришните места в човешкото сърце, където в подсъзнанието се пази закодиран запис на всичко в живота му, на думите и постъпките, на желанията и тайните помисли. Нещо не отминава без следа. Всичко остава в тайнописа на паметта на сърцето. Онова, което изглежда сякаш завинаги изчезнало в тъмните пропасти на миналото, се е запазило в подсъзнанието.    Да познаеш себе си е велика мъдрост. Ние обаче обикновено виждаме само най-горната повърхност на нашия вътрешен живот, неговия външен слой отгоре, а дълбининте остават скрити за нас.    В Свещеното Писание човешкото сърце се сравнява с морето. Когато гледаме стелещото се пред нас бездънно, безкрайно море - ту тихо и ласкаво, като нарисувано с лазур и морско синьо, ту потъмняло от гняв пред бурята, ту издигащо вълни, приличащи на планински хребети, покрити със сняг, виждаме само неговата повърхност, а дълбината остава непроницаема за нас. Неизвестно е какво крие морето на дъното, в дълбокото - драгоценни камъни или чудовища, растения, които приличат на морски цветя или мъртви подводни скали.    В сърцето се събира всичко, което се случва с човека. Смъртта е последният момент в самоопределението на човешката личност. Във вечността няма изменения. Там се открива доброто и злото, които човек е натрупал и скрил в сърцето през живота си, като богаташ, криещ съкровище в дълбокото подземие. За едни денят на смъртта е светъл и прекрасен, за други - ужасен, като денят на смъртно наказание. За праведника смъртта е пробуждане в дивно прекрасен свят, сред лъчезарни духове. За грешниците - това е растящ ужас.    Пробуждането на грешника в ада е по-страшно от пробуждането на заспалия летаргичен сън в гроба. Свестилият се в гроба не разбира къде е, какво е станало с него. Той вика, призовава за помощ, но никой не го чува - като в огромна безлюдна пустиня, той се опитва да повдигне капака на ковчега, но не може дори да го помръдне. Той е закован плътно с гвоздеи, затиснат с тонове пръст, отгоре е поставен надгробният камък, като печат. Идва смъртта. А за грешника няма да има смърт като унищожение. Той вечно умира в кълбо от също такива човекообразни змии. Край няма, времето е застинало във вечността; това е адът. Адът е място на забрава, място, където няма любов, това е море от ненавист. Там душата става демоноподобна. Какво се случва с човека? Вие знаете, историята представлява поразителни примери на хора чудовища, но и в нашия всекидневен живот се срещаме с най-мерзки прояви на жестокост и садизъм, когато човек става ако не демон, то поне дребен бяс, изпитвайки постоянна потребност и намирайки тайна наслада от това да причини болка и страдание на другите - макар че дребните бесове за нищо на света няма да си признаят това.    Спасението е взаимодействие на две воли, Божествена и човешка. Свободната воля е най-великото достойнство на човека. Без свободна воля не съществува личност. Но великият дар - богоподобието крие в себе и великата опасност от лъжливо, гибелно самоопределение. Възниква нов въпрос: защо Господ не е унищожил самата възможност за грях, която е заложена в свободната воля? В този случой обаче човек от личност, би се превърнал в обикновен предмет в този свят. Той би престанал да бъде нравствено същество, както не можем да наречем нравствен един автомат, в който е заложена предварително дадена програма, колкото и прекрасна да е тя. Самата нравственост подразбира свобода на избора и действията, потенциална възможност за зло, но в същото време - и победата над него.    Земният живот е даден на човека за самоопределение. Тук, на Земята, дълбоко в човешкото сърце, се решава съдбоносният въпрос: "С Бога ли си или без Бога?" Любовта съединява, ненавистта разделя. Без любов не е възможно общуването с Бога, без общуването с Бога не е възможно спасението. Извън Божествения Логос и неговата вечна светлина се отваря областта на тъмнината и безумието, областта на ада и хаоса.    Адът - това е вътрешна самота, изоставеност навеки от Бога, вечна деструкция и разпад на самото човешко същество. Трудно е да се открие нещо подобно на състоянието на абсолютната изоставеност от Бог.    По време на кръстните страдания, обръщайки се към Дева Мария и апостол Йоан Богослов, Христос казал: Жено, ето син ти! Ето майка ти! (Йоан 19: 26...27). Екзегетите виждат в това тайнствен смисъл: Осиновяване от Божията майка в лицето на Йоан Богослов на всички християни.    В Дева Мария християните имат своята Небесна майка. Сърцето й, разширено от страдания, е обгърнало с любовта си цялото човечество. Тайната на Божията Майка е тайната на любовта.    Най-многобройни чудотворни икони са на Пресветата Богородица. Това е видимият знак на нейното невидимо присъствие. В иконата "Умиление" лицето й е девствено чисто, почти детско. В Кипърската икона Тя е царствено прекрасна. На "Седемстрелната" икона Дева Мария е изобразена със седем копия, пронизващи гръдта й, а върху лицето й има само покорност на волята Божия. В "Огневидната" икона тя е потънала в молитва, обкръжена от пламъка на благодатта.    Както детето нарича майка си с най-ласкавите имена, така и християните са изразили своята любов към Божията Майка с названията на Богородичните икони: "Радост за всички скърбящи", "Утоли моята печал", "Споручница", "Утешение", "Избавителка", "Умиление", "Нерушима стена". А преподобният Серафим Саровский наричал Дева Мария "Радост на всички радости."    За християните празникът Успение е преображение на самата смърт, победа над греха, завръщане на пътника от далечно странстване в бащиния дом.    Божията Майка е с нас, тя няма да ни изостави, докато слънцето не се отвърне от напоената с кръв и сълзи земя.

Бащи и деца

Вечният проблем между поколенията отново ме накара да се връщам в спомените за моето детство.Много е трудно човек да израстне в непълно семейство,където единият родител е прекалено зает със себе си,но намира оправдание,че се грижи сам за децата си.Това всъщност е най-егоистичното- вместо да положи усилия да създаде хармонично семейство за децата си,единият родител изземва функциите на другият родител.Ограничава го,а после го обвинява,че не се интересува от децата.Всъщност това го правят жени,които  явно се чувстват по-добре без мъж до себе си,но подсигурени финансово както от бившия си мъж,така и от роднините.Така де-какво по- жалко от жена отглеждаща децата си сама?!Само,че на децата изобщо не им  е добре от този театър и го усещат.А най-често майката е тази ,която формира в малкия човек какъв ще бъде когато порастне.И това усещане за непълноценно семейство винаги преследва човек,винаги му липсва родителят,който е липсвал в детските години.Все по-често  чувам казват,че явно нещо в нас не е наред,щом не се разбираме с майките или бащите си или и с двамата.Ама защо?Каква вина има едно неродено дете?Никаква.Няма как едно неродено дете да повлияе на отношенията между хора,които и така са си достатъчно чужди и студени.

Ето малко мисли по този въпрос:

Безусловната любов,която изпитваме към децата си е ключът към истинският път на себепознанието. 

Някои неща не приемаме,не харесваме,не понасяме-майките  и  бащите,които не уважават,не се грижат,не приемат и необичат децата си получават тяхната ответна реакция.И това е нормалното.

Ненормално е да  обичаш ,да уважаваш и да се грижиш за родител,който пет пари не дава за теб.Можеш да разбереш и приемеш някои неща,можеш и да простиш други-но чисто в психологически план.Физически контактът с такива хора е често по-болезнен  и дори със зомбиращ ефект.Едва при изградена защита човек може да рискува по-близки отношения с хора от такъв тип.Но това,че са родители често е най-болезнено за приемане-болката причинена от чужд човек е далеч по-малка и незначителна.

Незнам дали Библията или тъй наречените констилации са  обяснението,което всеки търси за себе си.Факт е,че  социализма в много повреди мисленето на родителите ни.И най-важното- вмени им безотговорно чувство към собствените им деца-ако я нямаше държавата,която да се грижи за изоставените деца,нямаше да има и толкова много изоставени деца.Ако нямаше детски градини и ясли - майките щяха да си гледат децата,а не да градят кариера.Ако не бе   женската еманципация във всяко отношение -сега нямаше момичета на по 12-14 години да ходят полуголи по улиците и да го считат за нормално,да ходят по нощите по дискотеки,пък после какво им се случило...

В този смисъл аз поне за себе си съм намерила причините,които са определящи  поведението на моите родители.Не ми е било лесно,но съм го приела,като грешка на тяхното време.

Простила съм и  съм продължила напред.

Не е задължително да търсим винаги вината в себе си-много фактори са отпреди нашето раждане-как сме повлияли в такива случаи?Никак.Ето защо  вина ако имат родителите,то си е лично за тях.Децата са като гости в техния живот,нищо повече.

***аз незнам кой има проблем с майките си тук,дали са всички или само някои,но си мисля,че преди всичко трябва да имаме впредвид,че сме социални животни и търпим влияние от обществото в което живеем.И щом има някаква повторяемост,едва ли новото поколение е точно виновно за това.Макар,да са описани и в литературата проблемите между поколенията  бащи-деца,аз все си мисля,че дълбоко в тях се корени желанието на всеки индивид да се пребори както с външната,така и с вътрешната/в семейството/ конкуренция в борбата за оцеляване.А за това чувството за самосъхранение на всеки е достатъчно  силно,за да намери доводи в собствената си правота.

******

Първо-да обесняваш значи да се оправдаваш.Има ли за какво да се оправдаваш?Чувстваш ли вина?Страхуваш ли се?-всички тез въпроси имат един отговор,който не е най-желания.

Не се живее пълноцено в страх,то е разрушаващо чувство.Също както и вината,която също е породена от страхът.Ако приемем,че страхът е липса на любов-за мен това е така-то следва да си зададем въпроса-Обичам ли?Не някой специално,а просто-Обичам ли?И тогава идва приемането и прошката,това е единствения път,който ни спасява от тежкия товар на тежките спомени,на страхът,на вината,на обидите ....Приеми,че майка ти и бащата ти са такива,каквито са-нищо не ти дължат,ти на тях още по-малко.Брат ти-ами всеки е за себе си,казваше дядо ми и бе много прав.Няма смисъл да живееш с миналото-живей сега.Не живей със страх и за бъдещето,за децата си.Какви ще бъдем ние като родители решаваме самите ние.Видели лошото едва ли ще причиним на собствените си деца същото.

Аз мога да кажа само,че  отваряйки сърцето си за любовта човек не може да промени миналото/и бъдещето/,но може да промени отношението си към тях и да живее пълноцено,изпълнен с любов,всеки миг е щастие!

******

Но всъщност точно това е любовта-да дадеш свобода на любимият човек сам да избира какъв да е живота му.Разбира се ,когато става дума за децата ни е по-трудно,защото наред със свободата идват и обществото и законите по които то живее.Но  винаги може да се намери компромисен вариант.

******

Човек трябва да се освободи от болката,за да продължи напред.Иначе не е пълноценен животът му.Миналото не може да се промени,може да се промени отношението към него.В мига,в който приех майка си такава,каквото е - и простих,осъзнах,че любовта ми към нея е по-силна от всичката болка, която ми е причинила.А с прошката сякаш 20 килограма паднаха от раменете ми,почувствах се лека и щастлива,истински щастлива.Защото обичам. 

Нощ