Wolfgang Amadeus Mozart: A Little Night Music, Part 1

МУЗИКАТА ЛЕКУВА!

Вече години наред лекари и лечители от целия свят лекуват с музика. Оказва се, че тя е способна да предпазва от болести и да спира развитието им. Но също така, музиката може да провокира рецидиви...
С музика са лекували още в древността. Пеенето на хора на египетските жреци церяло безсъние. Речта на шамана под звуците на дайре целяло зарастване на раните на съплеменниците след битка. Модерната болест на XIX век – увеличение на далака - било лекувано с посещение на опера.

Днес, музикотерапията вече е станала в един от най-популярните нетрадиционни методи на лечение. Затова в много от страните се отворят центрове за музикотерапия. В Русия, например, има Научно-изследователски център за музикална терапия и медико-акустични технологии.
За тези, които не разполагат с възможности да попаднат в клиника, се продават аудиокасети със записи, помагащи при депресия, умора, превъзбудена нервна система. Американците започнаха да предлагат на пазара дискове за отслабване, против тютюнопушене и алкохолизъм. Дори има музикални албуми с неочаквани названия: "Храносмилане", "Черен дроб", "Бели дробове", "Сърце". По мнението на специалистите, болният организъм, "слушайки" хармоничните звуци на здрави органи, започва самостоятелно да се възстановява.

Какво лекува мелодията? Музикалната терапия се използва почти при всички заболявания, но може би най-успешно този метод помага при нервни и психически разстройства. Правилно подбрани мелодии могат да помогнат при справянето с тревожност, депресия и неврастения не по-зле от антидепресантите. Лекарите препоръчват музика при сърдечно-съдови заболявания и мигрена, епилепсия и гастрит, астма и хроничен бронхит... Звуците нерядко се използват като обезболяващо средство в стоматологията. Освен това, смята се, че симфонична музика може да промени стомашната киселинност. Военните маршове повишават мускулния тонус. Мажорната мелодия – увеличава пулса и повишава кръвното налягане. Но най-важното е, че правилно подбраната музика нормализира ритъма на нашето дишане, пулса и кръвно налягане, облекчава мускулното напрежение. А музиката с по-малка сила - активизира физиологичните процеси.

Как музиката управлява нашия организъм? Американският лекар Гордън Шоу, който дълги години се е занимавал с изучаване на влиянието на музиката върху здравето на хората, смята, че вибрациите на звуците създават енергийни полета, които причиняват резонанс във всяка клетка на тялото ни.
Но! В зависимост от мелодията, темпото и ритъма й, тяло реагира различно. Понякога тя може да се окаже вредна за здравето. И не е задължително вредна да е пънк рок (например); дори и класическата музика е способна да предизвика влошаване на здравето. Например, исторически са известни случаи, когато на концерти на Паганини и Лист са припадали хора.
Музика, която може да се нарече вредна, се отличава с чести дисонанси, липса на форма, нерегулярност и "лудост" на своите ритми.
Нерядко това влияе и на нейните изпълнители: все още не са изяснени истинските мотиви за самоубийствата на солиста на група “Лесоповал”, китариста на група "Черно кафе ", техническия сътрудник на група "Технология", китариста на група "Алиса "...
И така, какво да слушам? Универсално произведение няма. Веселата музика, например, може само да е в дисонанс с намръщени или тъжни настроения, докато в друг момент същата мелодия може да вдигне настроението.

Ето основните "правила за приема на лекарството".За избавяне от алкохолизъм и тютюнопушене помагат "Аве Мария" на Шуберт, "Лунна соната" на Бетовен, "Лебеди” на Сен-Санс," Снежна буря "от Свиридов.
От неврози и раздразнителност - музиката на Чайковски, Пахмутова, Таривердиева.
При стрес и за медитация - музиката на Шуберт, Шуман, Чайковски.
Гастрит лекува "Соната N 7" от Бетовен.
Язва на стомаха изчезва при слушане на "Валс на цветята" от Чайковски.
А “Интернационал” е при “революции” в стомаха.За профилактика на лесната уморяемост слушайте "Утро" от Григ, "Раздъмване над Москва река" на Мусоргски, романса "Вечерен звън" и "Годишните времена" на Чайковски.
Също така успокояват джаз, блус, соул, с произход от темпераментната африканска музика.
За да подобряване на потентността слушайте операта "Нюрнбергските майстори певци" на Вагнер и някои творби от Рихард Щраус.
Ободряват, насърчават и оправят настроението много от творбите на Хайдн, Моцарт и Росини.
Пълна релаксация можете да получите от "Валс" на Шостакович, "Мъжете и жените" на Лея, музика на Свиридов.
Кръвното налягане и сърдечната дейност нормализира "Сватбен марш" от Менделсон.
Мигрена лекува "Пролетна песен" на Менделсон, "Хумореска" на Дворжак, Полонеза на Огински.
Подобрява съня и работата на мозъка "Пер Гинт" на Григ.
Музиката на Моцарт разработва интелектуалните способности при деца.  

http://www.mirbg.info/article.php?aid=86

На дядо ми

Ти няма зайци да броиш
в полето всеки август.
Отиде си внезапно ти и
никой не заплака.


Градинските цветя покриват
гроба ти отворен,
очите сини търсят сляпо
светли небосвода.


Търсят,ала не намират
дъщеря ти,твоята
единствена и неповторима
гордост,обич,болка...


В твойта безнадежност 
неповярвала
съдех те по-строго
и от Господ.


После молих се
свещ запалила
за теб 
и наште спомени...


Не, свърши се!
Отиде си!Замина си....
Завинаги изгубих те,
завинаги..!


Почивай в мир!
И нека душата ти
намери покой...
Там някъде...
завинаги.....

Ден за намисляне на желания

http://www.kalen-dar.ru/calendar/07/28

Защо се раждат хората ?

Човек се ражда,за да обича,
да създава красивото с любов,
към изгрева с любов да тича
и да открива доброто всеки миг е готов. 

Любовта е и споделяне.

Малко късно се включвам-относно съветите и непоисканото добро-естествено е,че щом не е поискано,то няма как да е добро.А споделянето - то е част от същността ни,от любовта ни - да споделиш нещо хубаво е като да му направиш най-големият подарък от цялото си сърце.А щом е от сърце,няма как да е лошо.Остава обаче избора-всеки има свободата да чуе и види хубавите неща от живота.Но е въпрос на личен избор дали ще ги последва,дали ще ги приеме в живота си.


 В живота не е по-различно-всеки пита и разпитва кое и как да стори,та да получи желаното.Получавайки отговорите от околните обаче,всеки сам прави избор кое му пасва най-добре и го приема със сърцето си.
Ето защо вярвам,че споделянето е любов,но дори и любовта всеки има право на избор дали да я приеме или не.Човек трябва да е готов да отвори сърцето си за любовта,за да я приеме и да и се наслади напълно-независимо как е изразена,любовта си остава любов,било под формата на прошка,на приемане,на споделяне ,на свобода..на всичко,що идва от сърцето.


Любовта е първоизточник на безкрайния свят и негов властелин.
Кнут Хамсун

Thumbelina " Let me be your wings"

Наде,бъди щастлива!Този поздрав е специално за теб!

Libera - Going Home (Full Version - Live)

Libera. 'I Will Sing for You' - Jaymi Bandtock / Sam Harper

LIBERA - I HAVE A DREAM

Нека помечтаем!

И замириса на море...

Какво е вярата?

       Какво е вярата? Що за чувство е? Породено от какво,от любов или от страх?

Любовта поражда чувства безусловно,а страхът ги отнема.

      Тогава какво е вярата-сестра на любовта или сестра на страха?
Обикновено вярваме в доброто,но твърде често се пазим от „зли очи”,от „лош час” и „уроки” и „магии”.Та не са ли те породени от страха?Страхът,че ще ни наранят,окрадат,че ще ни се случи нещо лошо.И вярваме,че с почукване на дървената маса,дръпване на ухо ,амулети и  прочее-ще се защитим,но от какво?Нали ако вярваме в доброто,няма нужда  да се защитаваме?Значи  все пак вярваме,че лошото е по-силно.И за да се застраховаме,правим редица заклинания,магии и амулети.

    Но ако си спомним,страхът това е липса на любов.Значи ли това,че  вярата всъщност е  другото име на страхът?

Аз вярвам

Аз вярвам в ангела небесен,

И знам,че бди над моят сън.

Понякога е тъжен,весел,

Но знам че бди над мен надвесен

Закриля ме и ме подкрепя,

Разсмива ме и с мен лети,

Една звезда за мен откъсна

И сбъдна моите мечти.

Аз вярвам.

Децата индиго

“Преди 15 години получих дълбоко просветление за успеха. Спрях да вземам финансови съвети от бедни хора и здравословни съвети от болни хора. И спрях да търся духовно водачество от хора, които не можеха да демонстрират проявата на законите на Вселената в живота си…” 

Ранди Гейдж

                                                                                    

   За пореден път получих  доказателство,как всичко в нашия свят е просто мода.Как може човек да определи нещо от някакъв си тест?Ако е интелекта - да речем има някакъв шанс,ако е познание в дадена област - също.Но да определиш аурата си какъв цвят е, по един от многото или всички  събрани на куп електронни  тестове - не вярвам.

  Толкова ли е важно в днешно време да си себедокажем,колко сме различни,колко децата ни са модерно индигови?Аз за пореден път се сблъсквам с това чувство,че  млади майки в стремежа си да докажат,колко добри и необикновени деца имат-са готови да спорят до съмнало,че еди кой си тест показвал истината-че децата им са с индигова аура.Ама моля-ако ще и перламутова да е! Нямам нищо против. Но защо се опитват да ме накарат да вярвам в нещо,което самите те не са наясно какво значи?Не си дават сметка,че децата индиго съвсем нямат завидна съдба.Че живота им може да катастрофира тотално от неприемането на нашия свят. Или си мислят романтично - колко интересно,децата ни са жертви,мъченици....Изумена съм,колко ли наистина  майки си въобразяват подобни глупости? И наистина ли вярват в тези щуротии или отново модното ги кара да се пъчат,пък какво мислят ...всъщност мислят ли няма особено значение........

  Страшно е невеж човек да раздава акъл  и определения,а още повече,когато в стремежа си да изпъкне говори подобни небивалици.

   Да са живи и здрави децата,но с такива родители какво ли още им е  отредено да преживеят-само може да си представя човек.


   Впрочем,това не е ново за света,да се изкарват жертви могат всички.Проблемът е,че те не го мислят наистина,а тези,които го мислят изобщо нямат успех в същото това общество.Това лицемерие е толкова отблъскващо,че...Жалко наистина,че има такива хора...Хора,родители,които така възпитават и собствените си деца,привидни жертви,които обаче мачкат другите.


  А защо всички искат да са "различни"? Защо искат да са индиго?Не осъзнават ли,че всеки един е специален сам по себе си,че живота не е състезание.Всеки иска да е по-умен,по-бърз,по-хубав от другите,да е  по- или най-,а защо? Защо сами слагаме бариери и се самоограничаваме?И живеем в разделение,а говорим за глобализация.Всичко е едно.Няма първи и последни-всички са равни,всички са уникални.Не можем да наскочим себе си,но да се самоусъвършенстваме-да.И Бог няма да  ни обича повече ако сме послушни,нито ще ни накаже,ако не сме.Никой не е специален,всички сме като капки в морето,всички сме свързани.Ако човек развие своето съзнание на по-високо ниво,той започва да служи на по-малко развилите се по собствена воля - не става техен покровител,не!  За едни сме Учители,за други-Ученици.

Гласът на Вселената 2

Гласът на Вселената

............................Падаща звезда....................

В дланта ти моята звезда пулсира

и с нея викаш ме сега.

Дали повярва ми и ме разбираш?

Защо сега?.....Защо сега?!...

И къщата стопи се в нощта,

луната сребърна над теб приседна,

погледът и в теб се спря

и "Наслука!" ти нашепна...

Ти какво прошепна в съня ми?

Толкова далечна си сега.

Мен ли търсиш в небето,

сестро моя?

Плачеш ли за мен в нощта?

Аз те нося в сърцето си,не знаеш?

Ето,моята звезда гори.

Ти свали я от небето

мислейки за мен,нали?

В бяла нощница ме търсиш нощем,

с моята звезда в ръка.

Аз отдавна ти простих,

ала не мога 

при тебе да се върна...

Не сега.

....Аз съм падаща звезда...

Страхът е липса на любов

Страхът е липса на любов,така ,че всяко друго действие,което не е породено от любов,е породено от страха-страх да не ни победят,да не ни обидят,да не останем незабелязани,да не останем извън играта и т.н.

Изглежда логично. А как ще дефинираш нещо направено или пропуснато от безразличие, защото по твоята дефиниция трябва да е страх, понеже не е любов, а поскоро неутрално състояние.

Ако действаме с любов,няма как сме безразлични,понеже любовта поражда чувствата.Обратното е именно  страх и липса на любов,индивидуално за всеки случай вероятно.


********************************************************






Там, където има любов и невъзможното става възможно,
       а там, където няма и възможното става невъзможно!

Любовта е превъзходство на Душата над ума!

      Страхът е господство на ума над Душата. Страхът е и липса на Любов!Съществува един изход от всичките ни "нещастия" - осъзнаването на Безвъзмездната, Всеобхватна и Божествена Любов! Вечното е едно съвършенство и всичко което ни заобикаля е част от него. Ние също! Нашето несъгласие, нашето критично отношение е не приемане на това съвършенство е и отричане от Него. Ние несъвършените си позволяваме да критикуваме съвършеното! Нашето невежество не ни оправдава и не може да ни оневини . То може да обича всичко и всички, а ние си избираме кого и колко да го обичаме. Нашето е пазарлък породен от претенции, а не любов. Търсим в партньора си потвърждение на някакви свой модели подхранващи егото ни и не разбираме, че това са външни модели продукт на умът и тялото лишаващи ни от душевно единение - любов.Любовта е откровение. Откровение, но между Душа, ум и тяло. Това откровение дава възможност енергийните потоци на Цялото да премиват през нас и ние започваме да се проявяваме като щастлива частица от него. Ние не можем да функционираме пълноценно откъсвайки се по един или друг начин от контекста на Вечното ! Там не се нуждаем от нищо, защото имаме всичко. Лишени от свобода но имащи всичко - Любов! Семейството (съвместното съжителство) е нещо подобно - лишаваме се от свобода, за да имаме всичко.

За по-пълна картина на Цялото да добавим и децата и техният смисъл. Те избират родителите си (артистите), родното място (декора), времето (сценария) и идват на този свят, за да изживеят негативите си и да ги трансформират в Любов. Влизат в театъра ни, но ни и вкарват в техният. Живота ни се изпълва с радост и тъга, защото сме подвластни само на чувства и емоции без осъзнаване силата на Божествената Любов!
Нещата се повтарят защото ние не се променяме..
Т.е. АКО нещата се повтарят,то е защото ние не се променяме.




********************************************************




-Или действаме от позицията на Любовта, или действаме от позицията на Страха.

- Страхът е отсъствие на Любов.

- Всяко чудо - за три дни.

- Ако направим нещо, което е ново и ни радва и в същото време сме добронамерени (защото Доброто е единственият начин да бъдем щастливи) - то определено сме на на правилна пътека.


Ние сме тук, за да:
- се Развиваме
- сме Щастливи
- сме все по-Свободни от множеството Убеждения и Вярвания (Дон Мигел Руис ги нарича "Споразумения"), които сме приели след раждането си посредством Семейство, близки, училище, общество и т.н.

Необходимо условие за изброените до тук е да се намират в контекста на:
- Любовта
- Съзиданието (сътворяването)

Тези двете са фона, те са основата - върху тази основа се разполагат и израстват горните 3! 

И един цитат от книгата на Руиз ("Четирите споразумения"):

"Почиващите върху страха изискват изразходване на много енергия, докато почиващите върху любовта ни позволяват да съхраним енергията си и дори да я увеличим"

.....

Всичко .. света, случките обстоятелствата, ние, вие .. те ... всичко е само една илюзия. Един сън. И ако сънят е филм - вие сте режисьорът. 




Ако нещо се случва и ви се струва, че това, което се случва  не  е хубаво - задайте си въпроса: "Обичам ли?"

Обичам ли, наистина?

Не кой, не какво - а просто - обичам ли?

Re:..Въпросително?...2

Да,майчиният страх е трудно да се превъзмогне,но-именно любовта дава криле и окрилени от нея сме готови на всичко!Ето защо страхът и отчаянието не са добър съветник,а вярата в доброто и в любовта-е силата,която дава всичко!И най-вече свобода,понеже страхът ни сковава и ни прави зависими,мудни и ни ограничава тотално.Ето защо при паника има много жертви при земетресения или други катаклизми,а където има ред и емоциите са сдържани/примерно в Япония/ то жертвите са сведени до минимум.

Няма такава агресия,която да е полезна-според мен това е извинение,да се отличим привидно от другите.Всъщност всички си приличаме,но позволеното за нас,не си го даваме на другите.Ето защо дори в привидно еднаквите неща искаме да сме различни,за това и агресията,която проявяваме в наша полза,наричаме правилна и приемлива,а тази на другите-неправилна и неприемлива.
Дори когато ни предизвикат агресията си остава такава,неправилна и неприемлива според мен.Често ми казват/пак училището/ "Необръщай внимание!",когато нараняват моето дете,а когато наранят техните-"Каквото повикало,това се обадило!".Е,това пак е лицемерие и пак двоен стандарт и пак моето си е супер и правилно-чуждото лошо и неправилно.
Т.е.  липсата на любов към ближния оправдаваме със страхът за своето/дете,положение и т.н./.

Еньовден 4

Дъжд

                                  На Н.


Душата ми-

                уплашено врабче-

се свива и не смее 

                           да заплаче.

Очаквам нощта да отмине 

и в утрото за мен 

              слънцето да блесне.

Очаквам да спре сълзите си

                                 небето,

да видя утрото усмихнато,

                                  добро,

и моята душа - врабчето -

да бъде усмихнато  и  то.

Re:..Въпросително?...

 Дадох пример с училището,понеже това е позната среда на едно дете, на 12 годишна възраст да речем като моя син-неговата част от обществото,в което живеем всички ние и ,което за жалост на всички нива спазва същите правила . Правопропорционално са негативите обаче.И точно затова бе и риторичния ми въпрос

Може би него - нашият свят - и трябва да променим, за да бъдем същите, честни и добри, учтиви и внимателни, обичащи и обичани?

Понеже както знаем всяка промяна произтича отвътре навън,то и светът,който е отвън е като криво огледало на вътрешния ни свят.И мисля именно чрез любовта,търпението и положителната мисъл ще се освободим от силата на негативните чувства,като страха.

Атаката е най-добрата защита-само колко агресия има в това изречение.И някак оправдаваща сама себе си,агресията става част от живота ни.

Да,когато едно бебе живее в хармонична среда,обкръжено с грижи и любов,топлина и уют,красота и доброта - то израства именно такова-щастливо,добро,обичащо и обичано ,и незнаещо що е страх.Как бебето незнае,че паякът е „страшен”,а виждайки нашата реакция,започва да плаче?Как дори като пада,то не заплаква преди нашето „ох” и „ах”?Аз съм правила тези експерименти,вярно и Спок много ми помогна-човека все пак е наблюдавал чуждите деца с години и има по-неангажиращото мнение и опит,в смисъл,не е пристрастен.Когато бе малък синът ми и паднеше,аз с усмихвка го вдигах и правехме самолетче във въздуха,или казвах”Скочи зайчето!”,целувах удареното място и така без паника,детето забравяше случилото се,като дори незаплакваше/абстрахирам се от случаите,когато има дълбоки рани и кръв естествено,където не остава много време за експерементиране;)/.

Та какво става в нашият мозък все пак-има ли болка,страх,нараняване или всичко е плод на нашето въображение?

Аз все си мисля,че има нещо вярно,в твърдението на будистите,че този свят,материалният,е проекция на нашето съзнание и всичко в него е такова,каквото ние искаме да видим.Очаквайки атаки,ние атакуваме и самите нас атакуват.Не е ли това омагьосан кръг?И къде е началото му и къде краят,има ли ги?

Нашият свят започва в повечето случаи с мама и татко,е при някои единият родител може и да липсва,може и двамата телом да са с нас,духом-никак;а може и без двамата да се израстнали/деата от домове съвсем не са така малко/.

Но да речем ,при повечето мама и татко са основата на нашият свят,нашият стабилен остров.И домът е нашата крепост /в повечето случаи/,където се спасяваме от чуждият враждебен и опасен свят....Аз мисля,че  това е проблем започнал именно с мама и татко – двамата човека,на които безусловно вярваме и се доверяваме,които обичаме и ни обичат,които носят заряда и опита и познанието на миналите поколения,които ни дават /пак с уточнението,че става дума за най-често срещания вариант/,дават ни както любовта,така и страховете си,и погрешния си опит дори,както и собствените си възгледи за живота,пречупен през призмата на техните родители и така и така нататък.

Какво е поколението,което идва след толкова рамки и задръжки,след толкова фалш и лицемерие,след толкова агресия и желание за победа,незачитащо  чуждите права и правила?

Аз бих казала от собствен опит,че промяната е вътре в нас,независимо от опита и основата,които сме получили,независимо от семейството в което сме израстнали,независимо от  наложените рамки и задръжки.Защото  мен не са ме учили да се обичам сама себе си-било егоистично,лошо,лошо чувство,достойно за порицание!Мен са ме учили да помагам да другарчето в беда и дори това другарче да не иска изобщо мойта помощ-а къде остана свободата на собствения избор?Не са ме учили да съм родител,ако копирам модела на моите родители-по-добре да се гръмна,не,да се разтворя като въздух и изобщо да забравя коя съм и от къде съм....Учили са ме да вярвам и да мълча,да не показвам радостта от собствените си успехи,че  току виж нараня егото на околните....Учили са ме да  поставям чуждите желания и удобства пред своите,да  бъда честна към всички дори те самите да не са такива към мен,и след поредното предателство и разочарование да се чуди човек какво става,къде е сбъркал...

Сбъркана е системата.Същата,чийто продукт сме и ние.Няма как да бъде човек добре,ако изключи самия себе си от това.Няма как да обича другите,ако самия себе си не обича,няма как да е полезен на другите,ако вреди на себе си......Толкова рамки,които ни спират и на всяка крачка ни кара да се съмняваме най-вече в себе си,но и да подозираме другите в същите грехове....

Един човек бе казал,че единственото  постоянно чувство е страхът.И аз мисля,че той е в основата на всяка рамка,на всеки модел на подражание,заложени,за да бъдем в подчинение.Освободим ли се от страха,получаваме свободата,както на собствения си избор,така и на следващите поколения.А какво по-хубаво от това?Дори да е с цената на разрушените собствени митове,на преосмисляне и преоценяне на собствените ценности.


А срещу страха аз изправих любовта,защото нали страхът е именно липсата на любов?Не случайно децата ги е страх от тъмното-тъмното е липса на светлина,страхът е липса на любов,а любовта е Бог.Приемете любовта в сърцето си и страхът ще изчезне като с магическа пръчица,и Бог ще е във всяка ваша клетка и няма да има невъзможни за вас неща!

И понеже темата е за силата на думите,то нека незабравяме какво влагаме в тях,има три вълшебни думички-Вяра,Надежда и Любов,които ако  поканим в нашия свят,ще го променим убедена съм към по-добро,а също светът и на другите.

ПП.Под Бог аз разбирам не  единствено християнската Троица-Отец,Син и Дух,но и Вселенския разум,Висшето същество независимо как е наричано и как си го представя всеки,Висшия космически разум,който ръководи нас като главен компютър,но всеки си има собствена програма за изпълнение.

Но разбира се това е само мое мнение,не го натрапвам никому.

...Въпросително....?

 "Трудно е да си "човек" сред джунгла",това го казва моя син,защото "училището е джунгла!"-пак негови думи.И няма място за такива емоции и почти сюреалистични чувства,където е  война на оцеляване.Да,трудно е да бъдем себе си,защото все пак мисля доброто е заложено в човека.Но в тази конкуренция,която има и навън,а често  и вътре в семействата,това желание за победа на всяка цена,че всички средства са позволени-пречупват и най-човешкото и остава животинското, низкото, пошлото, лошото.

  Разбира се винаги има изключения от правилото ,но..опита показва,че  се учим да сме лицемерни,за да не бъдем наранени.Учим се да бъдем силни и нападателни,за да не ни нападат.И сме това,което учим децата си да не бъдат..   ..Неискренни,безотговорни,жестоки.. 


 Ето защо модата да сме силни,нагли,вулгарни и т.н.-ни прави такива,каквито най-малко сме искали да бъдем когато порастнем....Всяко дете иска толкова обикновени неща- да има колело, пумпал,да стане   художник, клоун, продавачка,  танцьорка, пожарникар, лесничей, вълшебница, градинар, шофьор, машинист, космонавт - списъкът е дълъг наистина и не спира до тук.... Но всеки помни смътно поне какъв е искал да стане когато порастне ,и почти винаги ,когато порастне,това желание се изпарява, защото...вече не сме същите.Искаме повече и на всяка цена,и детството няма място в нашия груб свят.

 Може би него-нашият свят-и трябва да променим,за да бъдем същите,честни и добри,учтиви и внимателни,обичащи и обичани?

Еньовден 3

  Танцуваща девойка в нощта , опиянена от магията на огъня ,на билки и цветя..Искряща в светлина,покрита със звезди ...Отваря се небето ,за да се слеят два различни свята...

Искам

Искам да заспя-
Дълбоко.
После
в миг да се събудя.
Да се огледам  бавно,
без почуда.


И да политна!
Някъде,високо...
Някъде,където ще е светло
и където няма да е страшно.
Някъде,
където ще ме чакат
и ще се радват,
че не съм самотна.


Някой,който ме е търсил
даже и на онзи свят...
Някъде,където не е тъмно...
Някой,дето ще ме чака...


И ще ме прегърне силно!
И ще ме обича!
И не ще ме пусне да си тръгна!


Някой,който ще ме събужда 
всяка сутрин със целувка.
И нощта,която без да бърза
ще настъпва бяла...


И за мен ще мисли постоянно...
И ще ме обича именно такава...

Венециански карнавал

Макар пролетта да си отиде,Венеция ме кара да се връщам в един сън с романтика и маски...

"Обичам те!" как често  ние мълвим и сълзи роним за любов несподелена..

И как като с вълшебна пръчица една любов разкрива ни друг свят...

Леко поетично

Ти за дъга ме имаш,целуната от слънцето
с изплакало очите си небе...
Ала косите ми сега изпръхнали
засенчват моето лице...
Засенчват и очите ми премрежени
от съзите,които не пролях.
За теб аз пазех сърцето си в ковчежето
под дъба стар в омагьосания град.
Там аз оставих и мечтите си нащърбени
и синьото парченце от стъкло,
което подари ми пътникът
със счупеното старо колело.
Не,не дъга съм
преливаща от щастие,
а всички цветове в едно стъкло
пречупващо на слънцето лъчите му
през дупчица на дъбово листо....
Подхваната от полъха на вятъра
се нося и над твоя град-махни с ръка,
стъклото няма го,
сега роса съм в ябълков цвят..

Еньовден 2

        За  прекрасния празник Еньовден моето вдъхновение ми напомни,колко още празници има,а аз съм пропуснала да ги покажа с целия им блясък.Но това и ми помогна отново да преоткрия онова вълшебно чувство,което ме обзема всеки път посягайки към перото. Магия без думи,огън,светлина и любов-няма друга такава.

Моите картинки

Малка нощна музика

Тази вечер Малкия принц  свири на своята цигулка,бялата луна  слуша замечтано,толкова вълшебство и любов!Това е тя,моята приказка,малка нощна музика за теб..Като пеперуди нотите летят и ме унасят в един друг свят,на доброта и красота,на любов..

Моята кутия на желанията

                         

 

Дори когато ми се плаче,намирам сили и любов,за да продължа да се усмихвам.И не случайно казват "Внимавай какво си пожелаваш,защото току виж се е сбъднало.",при мен май все така се случва.Но не съжалявам,а продължавам да мечтая,и ето я моята кутия на желанията.Добре,че всяко лято събирам миди,рапанчета и камъчета,а тази иначе безлична кутия сега е моят извор на желанията.Само момент,да си помисля какво си пожелах.....:))) Сега вече,ще съм спокойна...