Нещото, което ни липсва ...
Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко.Те просто успяват да извлекат най-доброто от онова, което ги заобикаля.
Повечето пъти в живота, да не кажа винаги, се фокусираме върху нещото или нещата, които нямаме или ни липсват.Все сме недоволни от работата си, от ежедневието си, от приятелите си, от случващото се с нас, от всичко заобикалящо ни, от все нещо недостигащото ни, за да сме уж щастливи и пълноценни. Така сме устроени като че ли.Все търсим нещото, което ще запълни празнотата в живота си, било то нещо съвсем дребно или голямо, материално или духовно. Съсредоточаваме се върху тази липса и всъщност забравяме най-важното.Нещата, които имаме.Те за момента ни се струват маловажни и захвърлени някъде на заден план, защото сме вперили поглед в така нареченото бленувано нещо.Но всъщност те са нашата същност.Нашият живот.И са напълно достатъчни, за да се чувстваме щастливи.Но не го осъзнаваме до момента, в който не ги изгубим.Все пак човек не може да има всичко.Дори и да се стреми към това, винаги и постоянно все нещо няма да му достига и ще му липсва, ще е недоволен и неудовлетворен.Устремени към невъзможното или да не съм толкова крайна, устремени към трудно достижимото, забравяме кои са истински важните и съществени неща в живота ни.А те не са чак толкова много.Дори според мен се броят на пръстите на едната ръка (но това за всеки човек си е индивидуално).
Разбира се, тук искам да направя едно малко разграничение.С това нямам предвид да спреш да мечтаеш.Не.Мечтите са за това да се стремиш всячески да ги сбъднеш, да не се отказваш от тях.Но през времето, в което ги гоним, да се наслаждаваме на всичко, което имаме и да не забравяме колко струва то.Бях чела някъде една мисъл, която гласеше: бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш.
В повечето случаи се случва именно това.Имаме си най-хубавите неща около нас.Не ги забелязваме.Защото сме прекалено съсредоточени върху нещото, което ни липсва.Хабим енергия в това да недоволстваме, че го нямаме.И вместо да сме щастливи със заобикалящото ни, ние сме нещастни с липсващото ни.
Та да го кажем така – нека да се наслаждаваме на пъстротата на живота си, да мечтаем и да се стремим, без непрестанно да търсим липсващи парченца и празнини, които да запълваме.Защото той вече е пълен и истински.Хубав и само твой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар