Ти няма зайци да броиш
в полето всеки август.
Отиде си внезапно ти и
никой не заплака.
Градинските цветя покриват
гроба ти отворен,
очите сини търсят сляпо
светли небосвода.
Търсят,ала не намират
дъщеря ти,твоята
единствена и неповторима
гордост,обич,болка...
В твойта безнадежност
неповярвала
съдех те по-строго
и от Господ.
После молих се
свещ запалила
за теб
и наште спомени...
Не, свърши се!
Отиде си!Замина си....
Завинаги изгубих те,
завинаги..!
Почивай в мир!
И нека душата ти
намери покой...
Там някъде...
завинаги.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар