Дори когато ми се плаче,намирам сили и любов,за да продължа да се усмихвам.И не случайно казват "Внимавай какво си пожелаваш,защото току виж се е сбъднало.",при мен май все така се случва.Но не съжалявам,а продължавам да мечтая,и ето я моята кутия на желанията.Добре,че всяко лято събирам миди,рапанчета и камъчета,а тази иначе безлична кутия сега е моят извор на желанията.Само момент,да си помисля какво си пожелах.....:))) Сега вече,ще съм спокойна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар