В дланта ти моята звезда пулсира
и с нея викаш ме сега.
Дали повярва ми и ме разбираш?
Защо сега?.....Защо сега?!...
И къщата стопи се в нощта,
луната сребърна над теб приседна,
погледът и в теб се спря
и "Наслука!" ти нашепна...
Ти какво прошепна в съня ми?
Толкова далечна си сега.
Мен ли търсиш в небето,
сестро моя?
Плачеш ли за мен в нощта?
Аз те нося в сърцето си,не знаеш?
Ето,моята звезда гори.
Ти свали я от небето
мислейки за мен,нали?
В бяла нощница ме търсиш нощем,
с моята звезда в ръка.
Аз отдавна ти простих,
ала не мога
при тебе да се върна...
Не сега.
....Аз съм падаща звезда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар