...Въпросително....?

 "Трудно е да си "човек" сред джунгла",това го казва моя син,защото "училището е джунгла!"-пак негови думи.И няма място за такива емоции и почти сюреалистични чувства,където е  война на оцеляване.Да,трудно е да бъдем себе си,защото все пак мисля доброто е заложено в човека.Но в тази конкуренция,която има и навън,а често  и вътре в семействата,това желание за победа на всяка цена,че всички средства са позволени-пречупват и най-човешкото и остава животинското, низкото, пошлото, лошото.

  Разбира се винаги има изключения от правилото ,но..опита показва,че  се учим да сме лицемерни,за да не бъдем наранени.Учим се да бъдем силни и нападателни,за да не ни нападат.И сме това,което учим децата си да не бъдат..   ..Неискренни,безотговорни,жестоки.. 


 Ето защо модата да сме силни,нагли,вулгарни и т.н.-ни прави такива,каквито най-малко сме искали да бъдем когато порастнем....Всяко дете иска толкова обикновени неща- да има колело, пумпал,да стане   художник, клоун, продавачка,  танцьорка, пожарникар, лесничей, вълшебница, градинар, шофьор, машинист, космонавт - списъкът е дълъг наистина и не спира до тук.... Но всеки помни смътно поне какъв е искал да стане когато порастне ,и почти винаги ,когато порастне,това желание се изпарява, защото...вече не сме същите.Искаме повече и на всяка цена,и детството няма място в нашия груб свят.

 Може би него-нашият свят-и трябва да променим,за да бъдем същите,честни и добри,учтиви и внимателни,обичащи и обичани?