Изглежда логично. А как ще дефинираш нещо направено или пропуснато от безразличие, защото по твоята дефиниция трябва да е страх, понеже не е любов, а поскоро неутрално състояние.
Ако действаме с любов,няма как сме безразлични,понеже любовта поражда чувствата.Обратното е именно страх и липса на любов,индивидуално за всеки случай вероятно.
********************************************************
Там, където има любов и невъзможното става възможно,
а там, където няма и възможното става невъзможно!
Любовта е превъзходство на Душата над ума!
Страхът е господство на ума над Душата. Страхът е и липса на Любов!Съществува един изход от всичките ни "нещастия" - осъзнаването на Безвъзмездната, Всеобхватна и Божествена Любов! Вечното е едно съвършенство и всичко което ни заобикаля е част от него. Ние също! Нашето несъгласие, нашето критично отношение е не приемане на това съвършенство е и отричане от Него. Ние несъвършените си позволяваме да критикуваме съвършеното! Нашето невежество не ни оправдава и не може да ни оневини . То може да обича всичко и всички, а ние си избираме кого и колко да го обичаме. Нашето е пазарлък породен от претенции, а не любов. Търсим в партньора си потвърждение на някакви свой модели подхранващи егото ни и не разбираме, че това са външни модели продукт на умът и тялото лишаващи ни от душевно единение - любов.Любовта е откровение. Откровение, но между Душа, ум и тяло. Това откровение дава възможност енергийните потоци на Цялото да премиват през нас и ние започваме да се проявяваме като щастлива частица от него. Ние не можем да функционираме пълноценно откъсвайки се по един или друг начин от контекста на Вечното ! Там не се нуждаем от нищо, защото имаме всичко. Лишени от свобода но имащи всичко - Любов! Семейството (съвместното съжителство) е нещо подобно - лишаваме се от свобода, за да имаме всичко.
За по-пълна картина на Цялото да добавим и децата и техният смисъл. Те избират родителите си (артистите), родното място (декора), времето (сценария) и идват на този свят, за да изживеят негативите си и да ги трансформират в Любов. Влизат в театъра ни, но ни и вкарват в техният. Живота ни се изпълва с радост и тъга, защото сме подвластни само на чувства и емоции без осъзнаване силата на Божествената Любов!
Нещата се повтарят защото ние не се променяме..
Т.е. АКО нещата се повтарят,то е защото ние не се променяме.
********************************************************
-Или действаме от позицията на Любовта, или действаме от позицията на Страха.
- Страхът е отсъствие на Любов.
- Всяко чудо - за три дни.
- Ако направим нещо, което е ново и ни радва и в същото време сме добронамерени (защото Доброто е единственият начин да бъдем щастливи) - то определено сме на на правилна пътека.
Ние сме тук, за да:
- се Развиваме
- сме Щастливи
- сме все по-Свободни от множеството Убеждения и Вярвания (Дон Мигел Руис ги нарича "Споразумения"), които сме приели след раждането си посредством Семейство, близки, училище, общество и т.н.
Необходимо условие за изброените до тук е да се намират в контекста на:
- Любовта
- Съзиданието (сътворяването)
Тези двете са фона, те са основата - върху тази основа се разполагат и израстват горните 3!
И един цитат от книгата на Руиз ("Четирите споразумения"):
"Почиващите върху страха изискват изразходване на много енергия, докато почиващите върху любовта ни позволяват да съхраним енергията си и дори да я увеличим"
.....
Всичко .. света, случките обстоятелствата, ние, вие .. те ... всичко е само една илюзия. Един сън. И ако сънят е филм - вие сте режисьорът.
Ако нещо се случва и ви се струва, че това, което се случва не е хубаво - задайте си въпроса: "Обичам ли?"
Обичам ли, наистина?
Не кой, не какво - а просто - обичам ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар