На Н.
Душата ми-
уплашено врабче-
се свива и не смее
да заплаче.
Очаквам нощта да отмине
и в утрото за мен
слънцето да блесне.
Очаквам да спре сълзите си
небето,
да видя утрото усмихнато,
добро,
и моята душа - врабчето -
да бъде усмихнато и то.
Няма коментари:
Публикуване на коментар