Ти за дъга ме имаш,целуната от слънцето
с изплакало очите си небе...
Ала косите ми сега изпръхнали
засенчват моето лице...
Засенчват и очите ми премрежени
от съзите,които не пролях.
За теб аз пазех сърцето си в ковчежето
под дъба стар в омагьосания град.
Там аз оставих и мечтите си нащърбени
и синьото парченце от стъкло,
което подари ми пътникът
със счупеното старо колело.
Не,не дъга съм
преливаща от щастие,
а всички цветове в едно стъкло
пречупващо на слънцето лъчите му
през дупчица на дъбово листо....
Подхваната от полъха на вятъра
се нося и над твоя град-махни с ръка,
стъклото няма го,
сега роса съм в ябълков цвят..
Няма коментари:
Публикуване на коментар