Да,майчиният страх е трудно да се превъзмогне,но-именно любовта дава криле и окрилени от нея сме готови на всичко!Ето защо страхът и отчаянието не са добър съветник,а вярата в доброто и в любовта-е силата,която дава всичко!И най-вече свобода,понеже страхът ни сковава и ни прави зависими,мудни и ни ограничава тотално.Ето защо при паника има много жертви при земетресения или други катаклизми,а където има ред и емоциите са сдържани/примерно в Япония/ то жертвите са сведени до минимум.
Няма такава агресия,която да е полезна-според мен това е извинение,да се отличим привидно от другите.Всъщност всички си приличаме,но позволеното за нас,не си го даваме на другите.Ето защо дори в привидно еднаквите неща искаме да сме различни,за това и агресията,която проявяваме в наша полза,наричаме правилна и приемлива,а тази на другите-неправилна и неприемлива.
Дори когато ни предизвикат агресията си остава такава,неправилна и неприемлива според мен.Често ми казват/пак училището/ "Необръщай внимание!",когато нараняват моето дете,а когато наранят техните-"Каквото повикало,това се обадило!".Е,това пак е лицемерие и пак двоен стандарт и пак моето си е супер и правилно-чуждото лошо и неправилно.
Т.е. липсата на любов към ближния оправдаваме със страхът за своето/дете,положение и т.н./.
Няма коментари:
Публикуване на коментар